Радев трябваше да е „несистемен играч“. Но не е.
Политическата му кариера потегли от един телефонен диалог, започващ с “Добър ден, споделям се Корнелия Нинова и желая да Ви поканя за кандидат-президент на Българска социалистическа партия ”. Промотиран от левицата като “несистемен състезател ”, нямащ нищо общо с родната политическа реалност, Румен Радев влезе на " Дондуков " 2 с висок рейтинг и с упованието да се опълчи, по този начин да се каже, на политическия картел.
Това, че в предизборната акция беше заречен следствие за “кемтрейлс ”, не разколеба гласоподавателите му, а успеха му маркира първата изборна загуба на ГЕРБ и докара до оставката на кабинета " Борисов 2 ".
В началото на мандата му наблюдателите предсказаха, че президентът ще бъде равно далечен от партиите и, нагледно казано, ще избере страната на народа без да се бои от конфликти с издигналата го Българска социалистическа партия - защото е независим и самостоятелен състезател.
Но случи ли се тази прогноза? За да си отговорим на въпроса дано си напомним думите на заместничката му Илияна Йотова, която - още по време на кампанията - го беше предизвестила, че “и най-малкото придвижване против партията (БСП – бел.авт.) няма да му бъде простено ”. Дали поради тази закана или по друга причина, президентът не просто не наподобява равно далечен от политическите партии, само че и демонстрира ясни пристрастия. Което не е нищо ново - в средата на мандата си неговият предходник Росен Плевнелиев призна, че симпатизира на ГЕРБ.
Лесните му битки
Сигурно ще кажете, че изразяването на симпатии е проява на еснафщина. Но има и други неща към Радев, които би трябвало да ни смущават. Те даже не са свързани толкоз със скандала към бойната авиация, който е искрено лобистки. Два ясни казуса можем да изведем около свадата сред Радев и Цветанов: избирайки за собствен устен съперник заместника на Бойко Борисов, а не самия Борисов, президентът - без да желае - легитимира премиера като общественик и обединител от ранга на президента. Защото точно Борисов призоваваше (поне за пред обществото) да няма борба сред партията му и президентската институция.
От друга страна Радев сякаш демонстрира безкомпромисност и подготвеност да влезе в конфликт с така наречен мощни политически фигури, с което сътвори упованието, че потегля против политическата омерта, а освен против Цветанов. Той обаче не просто не го стори, а даже поддържа омертата. В същото време президентът дотук се възползва от правото си на президентско несъгласие единствено над закони, които не се харесват на Българска социалистическа партия.
Несъстоялите се борби
Диктуват ли на Радев от " Позитано "?
Скандалните промени в Наказателно-процесуален кодекс и Закон за съдебната власт Радев подмина разсеяно - прочее както разсеяно се отнесе и Българска социалистическа партия. Основните възражения против измененията в Наказателно-процесуален кодекс бяха, че прехвърлянето на делата за корупция по високите етажи на властта към Специализирания углавен съд го превръща в някакъв ексклузивен съд, какъвто конституцията не разрешава. Освен това няма нито един изискан мотив и за целесъобразността на тези промени, които обаче дават опция въпросният Специализиран съд и спецпрокуратурата да се трансфорат в инструмент за политическа разпра.
В Закон за съдебната власт пък бяха въведени кариерни бонуси за членовете на предходния Висш съдебен съвет, който потвърди неведнъж, че служи правилно на основния прокурор, и който следваше покорно всички команди, издавани през изданията на Делян Пеевски. Радев не просто не почете причините на редица адвокати, той ги подмина безшумно и с безмълвие, възприемайки държанието на Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи и ГЕРБ по тези тематики.
Че няма да бъде антисистемен състезател, а в противен случай - ще поддържа системата на основния прокурор, премиера и Пеевски стана ясно още при започване на мандата му. В предизборната си акция Радев се беше оповестил за смела правосъдна промяна, само че по-късно се “поправи ”, че тя трябвало да бъде съобразена с мнението на основния прокурор.
Радев единствено симулира антисистемност
Думите в тази ситуация обаче са по-малката неволя. По-голямата са дейностите на президента. Така да вземем за пример той отхвърли да подпише указа за избора на нов ръководител на Върховния административен съд (ВАС) с аргумента, че “новият правосъден съвет би трябвало да препотвърди избора на Чолаков ”, с което Радев бетонира избора на статуквото.
Системният президент
Ето за какво първата година от мандата на Румен Радев очерта безкомпромисно профила на президента – симулация на антисистемност и поредност институционални услуги за социалистите. Ако към това прибавим и странните назначения на обвързваните с Българска социалистическа партия Петър Кичашки и Борислав Цеков, които бяха санкционирани за корист с персонални данни покрай подписки за референдуми, а също и подчертаните благосклонности на президента към Русия, излиза наяве, че Румен Радев ще се придържа прецизно към заръките на партията.
По-големият проблем обаче е симулацията на антисистемност, с каквато поръчка той се качи на високия държавен пост. А тази симулация ясно си проличава от лесните съперници и борби, които президентът си избира, с цел да поддържа легендата за себе си. Дълбоките води на родното задкулисие – явната обязаност сред ръководещи, медиите на Пеевски и репресивния апарат - наподобява няма да бъдат борба на антисистемния Радев. Което го прави част от системата.
Виж всички публикации от Полина Паунова-->
Това, че в предизборната акция беше заречен следствие за “кемтрейлс ”, не разколеба гласоподавателите му, а успеха му маркира първата изборна загуба на ГЕРБ и докара до оставката на кабинета " Борисов 2 ".
В началото на мандата му наблюдателите предсказаха, че президентът ще бъде равно далечен от партиите и, нагледно казано, ще избере страната на народа без да се бои от конфликти с издигналата го Българска социалистическа партия - защото е независим и самостоятелен състезател.
Но случи ли се тази прогноза? За да си отговорим на въпроса дано си напомним думите на заместничката му Илияна Йотова, която - още по време на кампанията - го беше предизвестила, че “и най-малкото придвижване против партията (БСП – бел.авт.) няма да му бъде простено ”. Дали поради тази закана или по друга причина, президентът не просто не наподобява равно далечен от политическите партии, само че и демонстрира ясни пристрастия. Което не е нищо ново - в средата на мандата си неговият предходник Росен Плевнелиев призна, че симпатизира на ГЕРБ.
Лесните му битки
Сигурно ще кажете, че изразяването на симпатии е проява на еснафщина. Но има и други неща към Радев, които би трябвало да ни смущават. Те даже не са свързани толкоз със скандала към бойната авиация, който е искрено лобистки. Два ясни казуса можем да изведем около свадата сред Радев и Цветанов: избирайки за собствен устен съперник заместника на Бойко Борисов, а не самия Борисов, президентът - без да желае - легитимира премиера като общественик и обединител от ранга на президента. Защото точно Борисов призоваваше (поне за пред обществото) да няма борба сред партията му и президентската институция.
От друга страна Радев сякаш демонстрира безкомпромисност и подготвеност да влезе в конфликт с така наречен мощни политически фигури, с което сътвори упованието, че потегля против политическата омерта, а освен против Цветанов. Той обаче не просто не го стори, а даже поддържа омертата. В същото време президентът дотук се възползва от правото си на президентско несъгласие единствено над закони, които не се харесват на Българска социалистическа партия.
Несъстоялите се борби
Диктуват ли на Радев от " Позитано "?
Скандалните промени в Наказателно-процесуален кодекс и Закон за съдебната власт Радев подмина разсеяно - прочее както разсеяно се отнесе и Българска социалистическа партия. Основните възражения против измененията в Наказателно-процесуален кодекс бяха, че прехвърлянето на делата за корупция по високите етажи на властта към Специализирания углавен съд го превръща в някакъв ексклузивен съд, какъвто конституцията не разрешава. Освен това няма нито един изискан мотив и за целесъобразността на тези промени, които обаче дават опция въпросният Специализиран съд и спецпрокуратурата да се трансфорат в инструмент за политическа разпра.
В Закон за съдебната власт пък бяха въведени кариерни бонуси за членовете на предходния Висш съдебен съвет, който потвърди неведнъж, че служи правилно на основния прокурор, и който следваше покорно всички команди, издавани през изданията на Делян Пеевски. Радев не просто не почете причините на редица адвокати, той ги подмина безшумно и с безмълвие, възприемайки държанието на Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи и ГЕРБ по тези тематики.
Че няма да бъде антисистемен състезател, а в противен случай - ще поддържа системата на основния прокурор, премиера и Пеевски стана ясно още при започване на мандата му. В предизборната си акция Радев се беше оповестил за смела правосъдна промяна, само че по-късно се “поправи ”, че тя трябвало да бъде съобразена с мнението на основния прокурор.
Радев единствено симулира антисистемност
Думите в тази ситуация обаче са по-малката неволя. По-голямата са дейностите на президента. Така да вземем за пример той отхвърли да подпише указа за избора на нов ръководител на Върховния административен съд (ВАС) с аргумента, че “новият правосъден съвет би трябвало да препотвърди избора на Чолаков ”, с което Радев бетонира избора на статуквото.
Системният президент
Ето за какво първата година от мандата на Румен Радев очерта безкомпромисно профила на президента – симулация на антисистемност и поредност институционални услуги за социалистите. Ако към това прибавим и странните назначения на обвързваните с Българска социалистическа партия Петър Кичашки и Борислав Цеков, които бяха санкционирани за корист с персонални данни покрай подписки за референдуми, а също и подчертаните благосклонности на президента към Русия, излиза наяве, че Румен Радев ще се придържа прецизно към заръките на партията.
По-големият проблем обаче е симулацията на антисистемност, с каквато поръчка той се качи на високия държавен пост. А тази симулация ясно си проличава от лесните съперници и борби, които президентът си избира, с цел да поддържа легендата за себе си. Дълбоките води на родното задкулисие – явната обязаност сред ръководещи, медиите на Пеевски и репресивния апарат - наподобява няма да бъдат борба на антисистемния Радев. Което го прави част от системата.
Виж всички публикации от Полина Паунова-->
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ